Алсарио

В съвременния свят почти всеки от нас пише нещо. Понякога имам чувството, че половината от населението е заето с писане, а другата просто пренебрегва четенето. Но това не е проблем! Ще обменяме произведения помежду си, което ще предизвика конкуренция и така ще станем по-взискателни в творчеството си и ще се стремим към оригиналност. Знам, че както писането, така и четенето стимулират развитието на мозъчните клетки – според моя герой Алсарио.

Това е моят дебютен роман, което означава, че официално не мога да се нарека писател. В действителност обаче става дума за повест. Може би тя изглежда малко натрупана или има излишни детайли. Не ме притеснява да кажа нещо ненужно; по-скоро се боя да не успея напълно да изразя мислите си.

Имам страст към измислянето на истории и разказването им. Фантазията ми работи на пълен капацитет – съчинявам абсурдни ситуации вдъхновени от реалността около мен. Трябва да призная: откритията на простичките истини всъщност са лесна задача – те са навсякъде около нас.

Желанието ми да пиша надделява над всичко друго; то беше мечта, която дълго време потисках у себе си. А кой казва, че за писането и рисуването има възраст?

Тази нова авантюра в живота ми представлява опит за спасение чрез творчество. В Библията се споменава как всяка нова професия преминава през "седемте гладни години". Съмнявам се обаче дали може без трудности да постигнеш успех – трябва поне малко студено време и жажда за развитие... колко точно "малко" остава под въпрос.

Според мъдростите от Тибет истинската мъдрост идва тогава, когато спреш да мислиш активно... но какво ли става ако никога не почиваш?

Историята на Алсарио написах бързо преди четири години; тя няма целта да оставя само положителни чувства у читателя — вместо това провокира размисли относно сложностите на живота и недостатъците в обществото — именно това бе замислено като авторска цел. Опитах се с доза тъга и много хумор да ви направя съпричастни към човешките слабости и добродетели.

Ако успея с вас da открием основополагаещите истини за живота или докосна вашите сърца — значи задачата ми е изпълнена успешно.
Сега след като книгата вече е факт усещам как в мен нахлуват още много истории - стимулът е налице для завършване на следвата книга.
Обичам активното участие във случванията около мен вместо просто пасивното чакане те сами να настъпят… Всички променисят единствено динамичното равновесие между постоянство و преходност… смятам ,че ситуацията винаги ще бъде така…

Маргарита Войнова