Бог да благослови Стю

"Бог да благослови Стю" трябваше да бъде напълно различна книга - интелектуална, изразителна и предлагаща прозорец към света. Бях замислила тази важна творба повече от 15 години, но нещата не се развиха по план. На 29 години вече бях загубила надежда за писателската си кариера и работех с хора, страдащи от сериозни психични разстройства. Утешавах се с мисълта, че поне журналистическото ми образование ще донесе някаква полза - баща ми щеше да сложи дипломата ми в рамка като част от семейната история.

По това време преминавах през труден период - съвместно с колегите си опитвахме да помагаме на хора с психични проблеми, които никой не забелязваше. Още по-малко интерес проявяваха към усилията ни за помощ на тези, които бяха оставени на последния ред на обществото. Започнах да се съмнявам дали грижата за другия всъщност е оценявана като значима.

Тогава получих покана от холандска организация да консултирам техен проект и заминах за Амстердам. Там преживях физически инцидент, който заплаши живота ми сериозно. В този критичен момент потърсих помощ от много хора и реакцията им беше същата като при работата ми с уязвими групи - пълно безразличие. Но тогава се появи един ирландец на име Стю, който ме защити рискувайки собствения си живот и след това просто си тръгна без дори да чуе думите ми благодарност. Той не поиска нищо в замяна за спасението ми.

Не успях да благодаря на Стю – човекът който възстанови моята увереност в човечността; когато положението стане най-тежко винаги има някой готов да помогне вместо просто да гледа как другите страдат. Чрез тази книга му изказвам своята признателност и пожелавам всеки един човек da срещне свой собствен Стю в нуждата си; надявам се всеки поне веднъж самият той/тя да бъде такъв герой.

В друга сцена тя усеща ръка под презрамките на роклята й – арогантна и насилническа ръка. За миг изпада в обърканост относно местоположението си и предполага, че ръката може би принадлежи на Чужденеца – мисли дори че всичко досега е било само лошо сънуване преди връзката им обратно към нормалността: свят където докосванията му са естествени . В следващия миг осъзнава ,че ръцете му никога нямат агресивен характер- настойчиви са , но деликатни .

Свива юмрук внезапно удряйки противника дори без очите й открити . Знае как болезнено успешно ударя – правила го е многократно предходните дни . Писък оглася купето : Който иде ли я нападнал трябва действително доста зле ударила ! Отваря очите виждайки едно от момчетата играещо със Милагрос "Мамка ти !" извиква то отвръща натискът върху лицето й точно между носа до окото-дясното ; болката остава несравнима спрямо ярост която я завладява .

Отново стягайки юмрук наклонява главицa-та във спомен : Всекидневният бой зад всяко мизерство посветено липсват човеци около себе ; още един удар вследствие горещините прекарани плачейки сами недоволстващи остротии гладене чакането ... И после новини истински удара трупано радости незабравими...