Цената на златото. Завръщане

Генчо Динев Стоев е роден на 5 ноември 1925 година в Харманли. Завършва средно образование в родния си град през 1945 г. и след това изучава философия в Софийския университет, завършвайки през 1951 г. В младостта си активно участва в антифашистката съпротива, а по време на събитията от септември 1944 г. е все още затворник в Хасковския затвор. Работи като редактор за различни издания, включително "Народна младеж" (1950-1951) и "Литературен фронт" (1965-1967), както и за издателства като "Народна младеж", "Партиздат" и "Български писател". Писателската му кариера започва през 1946 г., когато публикува стихотворения във вестника "Младежка искра". По-късно той издава серия очерци за работници под заглавието "Истински хора" през 1953 г., което го поставя извън рамките на доминиращата идеологическа култура.

След дълга пауза от десет години без публикации, името му отново се налага с романа "Цената на златото", който има десет издания до момента. Заедно с него се появява книгата „Лош ден“, която предлага свежа перспектива върху темите свързани с работническия живот. Следват новелите “Като лястовици” (1970) и романът “Циклопът”, чийто първи вариант излиза три години по-късно; преработено издание след много години - през 1982 г., а трето – през 2000 г.

Романът “Завръщане” (1976) продължава разказа от предишната книга относно връзката между човека и историята, докато четиринадесет години по-късно авторът публикува третата част - “Досиетата” (1990), която разглежда съдбата на семейството Хадживраневи след трагичните събития от април 1876 година.

През 1997 година Генчо Стоев получава голямата Общобалканска награда за български писател за романа си “Цената на златото” в Солун, който е европейска столица на културата тази година. Едва през1998 година неговият модерен роман “Много висока тераса” вижда бял свят чрез издателство „Балкани“. Годината около прехода към новото хилядолетие носи значителни успехи за него – две книги: „Далечно, хубаво и чисто“ ("Пан-ВТ") и „Прокоба и слънце: есета“ ("Балкани") са публикувани както в столицата, така и провинцията.

Генчо Стоев почива на18 октомври 2004 годена София.