Партиен дом

В партийния дом, свързан с реактора, чужди погледи пронизват отворения капак. Целият свят е информиран за случилото се в Чернобил. Искри и телеграми преминават между световните столици. Москва накрая признава неохотно ситуацията, докато Киев траурно тъгува, макар и без официално обявление. У нас обаче царят мълчание; пролетта продължава да протича спокойно.

Тя ме търси с устни по моите, притиска горещите ми гърди през тениската си. Стреми се да ме спаси и да поправи грешките на баща си, ако това е възможно. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме разтваря на прах и аз просто се отпускам. Вероятно я разочаровам; болката ѝ намалява, но тя също осъзнава: по-добре е да прекратим всичко за наше добро. Синята плът на издълженото ми тяло излиза навън от завзетите устия ни. Падам назад, а тя легне до мен; вода струи от двама ни — през нас двамата. Обичам ли я или я ненавиждам? - никой не ме е питал за подобни чувства.
Георги Тенев