Интелектуалците и социализма

В "Пътят към робството" (1944) Хайек предупреждава за заплахите, които тоталитаризмът представлява за либералните демокрации. В произведението си "Интелектуалците и социализма" (1949) той анализира защо социалистическите идеи са оказали дългосрочно влияние върху мисленето на водещите интелектуалци и стига до заключението, че именно това влияние е в основата на успеха на социализма по целия свят. Според него ролята на интелектуалците в политиката често се подценява; те имат способността да превръщат съвременните идеи в утрешни политики.

В есето си от 1949 г., Хайек преосмисля термина "интелектуалец". Той твърди, че тези хора не са нито оригинални творци, нито специалисти; вместо това те просто познават новите концепции преди всички останали и умеят да ги представят ясно пред широка аудитория. Интелектуалците действително функционират като "професионални посредници на идеи".

Хайек прогнозира, че битката за идеологическо надмощие няма да бъде спечелена от иновационното мислене, а чрез разпространение на класически либерални принципи от страна на интелектуалната общност, която вярва в тяхната мощ. Неговото есе служи като призив към защитниците на класическия либерализъм и довежда до създаването на мозъчни тръстове с цел популяризиране идеите за свободния пазар – което след време бива прието от множество държави по света.