Граничната идентичност

Настоящото изследване ще се фокусира върху основните въпроси, свързани с определянето на познавателните граници в социологията на отклоняващото се поведение. Възниква ли трудността да разграничим гледната точка на криминологията при анализирането на престъпления от тази на социолога? Всеки вид отклонение ли е предмет за анализ, базиран на практиката и традицията в криминологията? Може ли всяко отклонение да бъде възприемано като предстоящо престъпление и обратно?

В първата част от изследването ще се анализират границите между нормативното и отклоняващото се поведение, както и връзката между отклонението и потенциалното престъпление чрез сравнение на различни концепции и интерпретации. Основната цел е да бъдат разграничени подходите към изучаването на социалното отклонение спрямо утвърдената традиция в анализа на престъплението. Считаме за особено важно да преосмислим безкритично приеманата идея за идентичност между погледите и методите в криминологията и социологията относно темата за отклонението.

Една от ключовите задачи е да създадем основа за изграждане на аргументация относно реалните граници между социологията по отношение на отклоняващото се поведение и криминологичната традиция. Целта ни е да предоставим основания за оценка приложимосттa нa съществуващи социологически теории относно социалното отклонение във контекста на българската действителност. Специфичността ѝ личи не само в процеса по формиране или възпроизвеждане на социални норми, но също така влияе върху избора и представянето na формите nа oтклoняващо ce пoвeдeние.