За нормалността: Моралната опера на един политичес

В древна Гърция терминът "идиот" е обозначавал хора, които не са имали достъп до знания или информация, което по дефиниция включвало всички жени и много мъже. Чувствам се неспособна да преценявам или да правя избори, тъй като не виждам опции, с които мога да се свържа. Възможно ли е това да е нормално? Дали причината за това усещане е фактът, че съм жена? Нима такова е общото състояние на жените – невъзможността да идентифицират себе си или да оценят политическите алтернативи?... Мои съграждани обсъждат историята и историческите нужди и права, говорейки за кръвни връзки, гордост и визия. Но в мен има недостиг на нещо важно; липсва ми любов и разбиране, забавление и смях. Не мога постоянно да мисля за страха от смъртта, която дебне зад ъгъла... Живеем в култура на смъртта днес, основана на инстинктите ни за оцеляване или умиране. Не желая всеки миг да следя инстинктите си. Искам контрол над тях и управление на основните си желания, за да се чувствам свободна и удовлетворена. Това ли наричаме нормалност?