За нормалността: моралната опера на един…

В древна Гърция терминът "идиот" е описвал хора, които не са имали достъп до знание или информация – това включвало по дефиниция всички жени и мнозинството от мъжете. Чувствам се неспособна да преценявам или да правя избори, не виждам варианти, с които мога да се свържа. Дали това е нормално? Дали причината е, че съм жена? Явно жените по принцип не могат да идентифицират себе си или да оценят политическите възможности... Моите съграждани обсъждат историята, историческите нужди и права, кръвната линия, гордостта и визията. Но аз усещам недостиг на нещо важно; липсва ми любов и разбиране, радост и лекота в живота. Не мога постоянно да мисля за страха и смъртта, които дебнат зад ъгъла... В момента живеем в култура на смъртта, основана на инстинктите за умиране и оцеляване. Не желая непрекъснато да следя тези инстинкти. Искам контрол над основните си инстинкти, за да почувствам свобода и благополучие. Дали това представлява нормалност?