Дивата природа

Белослава Димитрова пише по начин, който е опасен и афористичен, напомнящ стилa на Константин Павлов. В новата й книга, описанията на животни са плътни, но неоригинални и създават впечатление за дълбочина в погледа към света. Човекът се представя като един от многото видове живи същества - това явление наричаме постхуманизъм. Животът изглежда абсурден и страховит; човекът бавно изчезва под кървавия светлинен отблясък на залеза.

Ани Илков

В творбата „Дивата природа“ Белослава Димитрова показва жестока реалност с почти пълно отсъствие на човешкия елемент. Светът функционира единствено за собственото си възпроизвеждане; началото на живота означава край на чудесата, а всяко опитване за свързаност е обречено – провалът ни е неизменна съдба. "Няма защита/ няма такава." Все пак обаче шизофренията около оцеляването остава – сърца туптят, кръв и слуз текат, водите пречистват всичко, слънцето изпарява... Хищнически актове любов се извършват с поглед нагоре към небето, откъдето може би всичко ще се повтори отново. Спомнете си филма „Ел Дорадо“ на Карлос Саура – безкрайно пътуване с неясна цел сред ръждясали оръжия и маларийна треска в джунглата, която поглъща всичко без следа… Това търсещо приключение в „Дивата природа“ носи рискове; затова смелост! Светът все още предстои.

Силвия Чолева