Начало и край

Поезията на Белослава Димитрова е безкомпромисна и пряка, удря направо в целта. Нейните думи нанасят рани и същевременно изразяват саморанение. Без интерпункция, без покритие, без защитен слой - "тъжни бесни зли". Отражение на света около нас и на това, което носим в себе си. Тя се намира между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Това е дебютна книга, която не се бои от собствената си същност или от каквото и да било друго. Привлекателно груба и заразително жизнена; тя действа като енергийна напитка или като скок от ръба на Вселената – поставя ни пред въпроса: "Дали все още желая да живея?". Сега остава да видим как литературата ще я приеме с широкоотворени уста./Силвия Чолева/