Дневници на учредителното събрание от 1879г.

Съществува ли български опит в парламентарната демокрация? Краткият и ясен отговор е: да, такъв опит има. Но познаваме ли го ние, съвременните българи? Отговорът отново е кратък и категоричен: не. Причината за това е липсата на автентични доказателства за този опит, който започва през 1879 година. Именно затова предлагам на вниманието на българската общественост тази книга, която се фокусира върху първия български парламент. Тя съдържа оригиналните протоколи от заседанията му, придружени с кратки коментари.

Първият български парламент носи името Учредително събрание и представлява значимо събитие в процеса на изграждане на модерната ни държава. В периода от 10 февруари до 16 април 1879 г., във Велико Търново се събират така наречените нота-били - представители, избрани по волята на Великите сили. Те трябва да приемат основния документ на новосъздадената България – Конституцията. Това задължение е формулирано в международното споразумение, което определя основаването на Българското княжество - Берлинския договор. Великите сили дават одобрението си за появата на нова държава в Балканите, която да направи своя избор между европейските пътища или източните влияния.

Правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Русия са били много заинтересовани дали българите ще успеят да изпълнят поставената задача. Предизвикателството било огромно – след дълго време без собствена държава под чуждо управление изведнъж възкресяват средновековния идеал точно когато националните държави започват да се оформят в Европа; това представлява истинско обществено постижение.

Това постигнато тогава може да бъде основание за дълготрайна гордост. Всъщност именно във Велико Търново през 1879 г., българските политици правят важния избор за модерна България като вписват нейното управление според водещия принцип – върховенството на закона. Това прокарва път към гражданското общество и парламентарната демокрация. Всички тези факти показват необходимостта от изучаване на случилото се; то остава сред ключовите научни задачи в рамките на българската историография.