Робини, кукли и человеци

Книгата представлява едно от малкото изследвания, които разглеждат ролята на жените в българската култура и литература през 19-ти век. В нея се анализират механизмите, чрез които определени представи за българките се утвърдили в публицистиката, учебните планове на девическите училища и художествената проза по време на Възраждането. Безусловното подчинение ги поставя в позицията на "робини", докато следването на собствените им желания ги превръща в "кукли". Образованието и ангажиментът към народа обаче будят у тях "човешки чувства". Любен Каравелов играе ключова роля с публикациите си за разпространението на тези образи; неговите съвети служат като пример за упражняване контрол върху общественото участие на жените - както авторки, така и активистки по време на Възраждането. Тази тенденция продължава да влияе дори до днешния ден, когато имената на жени рядко присъстват в големите нарративи относно историята и литературата на България.