Преживяно

Историята е не само минало, но и част от настоящето, като всяко събитие става историческо в момента на своето осъществяване. Въпреки това, трудно можем да предвидим какво от днешните събития ще бъде запомнено и интерпретирано от бъдещите поколения. Това зависи от множество фактори - избори, тълкувания и политически нагласи... Споровете около статута на историята като наука са често срещани. Може би тя просто представлява набор от различни разкази за миналото, измежду които всеки може да избере този, който му допада или кореспондира с неговото образование и убеждения. Наблюдаваме как нашият национален исторически наррататив се променя в сравнение с каноничното разбиране, което беше преподавано на моето поколение.

В историческите разкази се проявява съвременната реалност на тяхното пресъздаване – те са отражение на развитието на обществото и културата му, както и рефлексии върху националната идентичност. Създаването и възприемането на единен национален исторически разказ остава важна задача за българското общество.

Текстовете в първата част на книгата разглеждат значими български творци, чиито имена бяха систематично забравяни след 1944 година. Владимир Василев – основателят на списание "Златорог", символизира тази трудна епоха в нашата история; той е сред първите обектите във избраните текстове по темата за него и приятеля му П.К. Яворов. Необходимо е да споменем още Николай Лилиев – неизменният редактор през целия живот на списанието.

Втората част съдържа лични истории от моя живот – моменти добри и лоши относно България - страната, която не избрах да населя при раждането си; нейното минало резонира със собствената ми съдба такава каквато е...

Надежда Александрова e литературен изследовател с акцент върху творчеството на личности като Николай Лилиев, Димчо Дебелянов и Малчо Николов — ключови фигури от началото до средата XX век. Тя работила като уредник в Националния музей по литературата , а между 1992 г .–1995 г .e бил директор там . От 1995 г.-1998 г.е ръководител Столична библиотека , а след това започнала работа в Нов български университет , където преподава нова българистика . Освен самостоятелни проекти , Надежда Александрова участва активно в подготовката ни документи свързани с творчеството На Димчо Дебелянов включително двутомно издание (1983-1987) его преводи юбилейно дело за Николай Лилиев последвали публикации извлечени Из архива Му ; авторка документационна експозиция Музея посветена На Поета Копривщица."