Съчинения в 7 тома Т.5: Публицистика - Средство да имаш врагове

Захарий Стоянов представлява изключително интересен феномен в българската история - той е не само шокиращ, но и противоречив през целия си живот и след него! Не може да бъде запечатан като картина на стената; по-скоро прилича на непостоянно зрънце живак - докато осъзнаеш, че го е имало, то вече те наблюдава от някой неочакван ъгъл с усмивка!

Сега се опитваме да систематизираме неговата публицистика. По хронология? Според жанровете? Или по друг начин...? Ако пренебрегнем установените норми, ще успеем ли да представим работата му по-достъпно, вярно и автентично за времето си?

Как едно неграмотно овчарче от Медвен стана блестящ публицист? Как узурпаторът на Българската конституция Искендер бей, който бе подложен на жестоки подигравки, за кратко време успя да завладее сърцата на хората и да заяви: "Няма Батенберг - няма България!" Защо дебатираме относно въпроса "Бил той който и да е"? Кога точно можем да кажем "Румелия вече е наша"? И после идва въпросът: "Трябва ли Румелия изобщо да съществува?" След като достигна върха при Съединението, защо в обединена България уверява скептично: "Ние сме трима голи вестникари амо!" Наистина ли твърдим, че "никога не смесваме литературата с политиката"? Как изглеждат тези размисли повече от сто години по-късно?