Избрани съчинения Т.1: Скици из Рила, В дебрите на Рила, Вуцидей, Последните мацакурци

Асен Христофоров е важен автор с необикновена съдба, който често остава недооценяван от литературната критика. Повечето от неговите произведения се развиват в ограничено пространство, където редовно присъстват същите персонажи и някои сюжети могат да бъдат открити в различни текстове; повествователят изглежда доста постоянен. Това поражда усещането за тематично единство и затвореност в специфичен малък свят. Въпреки привидната простота на историите му обаче, зад тях се крият интересни паралели с чужди творби и новаторски идеи за българската литература, които притежават черти на голямата литература. Вероятно Христофоров е първият български писател, успял по уникален начин да включи репресиите, на които е бил подложен, в своите мемоарни текстове публикувани през периода на реалния социализъм. Той има усет към неканоничните и неофициалните аспекти на историята и фолклора. Цялото му творчество носи определено вътрешно напрежение, което го поставя начело на нова тенденция в българската литература – линия, която впоследствие продължават Ивайло Петров, донякъде Радичков и други автори от следващите поколения.