Арката

Под триумфалните арки са минавали победителите, чиито имена продължават да се почитат не само от историците. В квартал "Арката" в Радомир обаче посрещачите ги надмогват.

Здравка Евтимова представя натуралистично-експресионистичен портрет на блатото на прехода. Нейните колоритни персонажи, появили се на сцената, вече притежават завършени характери и няма нужда да преминават през допълнително изграждане. Те са затворени в изкривените граници на времето си, където низостта, подлостта и угодничеството доминират; криминализирането засяга всички социални слоеве и те нямат друг избор освен да се адаптират. За целта оцеляването им става чрез порочния кръг - секс, алкохол, проституция и дребна престъпност, както и позволения политически грабеж.

С романа "Арката" нашата литература разиграва драма с общочовешки мащаб вместо регионален характер – тема актуална за страни като България днес. Историите на героите от Здравка Евтимова вероятно вдъхновяват надеждата, че в кризисно време основното е възпроизводството; когато трудностите бъдат преодолени следващото поколение ще може да изчисти наследената мизерия.

Талантът на писателката й позволява да обобщи литературно един период от историята ни, който самият народ преживява – било то като свидетели или участници. С деликатен усет към детайла и неизменим тонус до края авторката създава впечатляваща история. Като режисьор оставя действителността да прецени правилността или грешките във борбата за оцеляване на своите герои.

Романът "Арката" повишава стандартите в съвременната ни литература и придава ново измерение на регионалността. Безсъмнено той е сред най-забележителните постижения на българската литература през тази година.
Петър Величков