Кафепоеми

Средна Европа. Будапеща. Началото на 21-ви век. Кафенетата “Жербо”, “Централ”, “Морик”, “Моцарт”… Тази книга е вдъхновена от менютата на тези заведения. Предлаганите там кафе и кафе-коктейли предизвикват уникален поглед, който придава аристократичен лек и изтънчен вкус на света около нас – едновременно стилен и достъпен. Черните очи на порцелановите чаши излъчват неочаквана поезия, която произтича от кафето, свързвайки ни с места като Виена, Париж, Венеция, Африка и Латинска Америка.

Всяка "кафепоема" е написана за времето необходимо да се изпие чаша кафе, следвайки богатството в менюто на четирите будапещенски кафета – “Централ”, “Морик”, “Жербо” и “Моцарт”. Така възникват текстовете – те са равнозначни както на стихотворения, така и на рецепти; отпивате от тях като рецитирате рецептите - това е именно същността на тази уникална кафепоетика в ежедневието.
Указания за консумация:
1. Всяка "кафепоема" може да бъде направена без кофеин.
2. Съставките във всяка "кафепоема" са подчертано обозначени в текста.
Това е произведение посветено на финесa в европейската култура и любовта към кафето.

***
Пламен Дойнов изгражда своите кратки стихове върху менютата от известните будапещенски кафета, черпайки конкретика от рецептите им. Но какво умение има той да вдъхне живот на детайлите с разнообразно комбинирани съставки! Поетичната атмосфера около черното кафе, сметаната или ликьора разкрива дълбочината не само в традиционния градски живот, но също така напомня за исторически моменти и цивилизационни влияния през времето.

Есеистично-поетическите серии свързани с Будапеща носят носталгия по Виена; те припомнят минали времена София между двете световни войни и осигуряват културни връзки със страните производители на кафе. Над всичко плува усещането за романтична тръпчивост – споделянето на мигове задълбочава сантиментализма към красивото присъствие сред урбанистичната среда. Цялата творба носи интонации познати още от бодлеровските или валтер-беняминовските вдъхновения за Париж , Берлин или Венеция . Градът оживява чрез тази поезия относно кафето – той се представя не само като място пълно с ритуални преживявания , но също така предлага празничност всекидневно .

Михаил Неделчев

* * *
Интересното при "Кафепоеми" е фактът че те представляват не просто отделни лирически фрагменти , а обединяваща нишка преминаваща през всички тях - темата за кафето , напитката символизираща почивката , удоволствието . Изкуството среща ежедневните радости в един проект където висшият идеал кореспондира с реалността до нас . Това преобразува художественото чувство в част от нормалността ден след ден .
Добавяйки интригуващият замисъл към неговото майсторско изпълнение получаваме книга която не само задоволява желанието за поезия , но открива нови хоризонти които остават неизследвани досега българската литература…

Митко Новков