1907: Литература, автономия, канон

Годината 1907 е призната от българската литературна история като ключова, основополагаща и вълнуваща. Тази книга обединява текстове, които разглеждат 1907 година през четири различни перспективи: хронологична, литературно-археологическа, микроисторическа и персоналистична. Те демонстрират новаторски подход за разказване на литературната история. Изследването предлага модел на такъв разказ, който може да бъде адаптиран и към други важни години в българската литература.

В тази интерпретация акцентът пада върху темите за независимостта на литературата и формирането на българския литературен канон. Чрез задълбочени анализи в жанра на литературните прегледи се проучват сложните отношения между съвременното писане и критиката, както и границите между висока и масова литература – например връзките между протоканона и канона. Освен това се разглеждат конфликтите между ежедневния живот и литературата, а също така взаимодействията между "централни" и "маргинални" произведения с фокус върху П. К. Яворов около този период. Особено внимание е отделено на пътя на поета Димчо Дебелянов през годината - време когато той все още не е известен.

Тази публикация представя 1907 година както идеално историческо пространство, така и конкретна реалност - желано място за развитие в контекста на българската културна идентичност дори до днешния ден.

Пламен Дойнов (1969) е автор на множество стихотворения включително “Вик на мълнии” (1991), “Post festum” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993) сред много други; неговата поезия е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Съавтор е при издаването на сборници като “Българска христоматия” (1995) και “Българска антология” (1998). Неговите пиеси са получили редица награди – „Къщата на Иван“ с „Иван Радоев“ през 2001 г., а „Гласовете на другите“ с награда „Аскеер“ през 2006 г.

Дойнов има критически труд под заглавие “Литература в междувековието”, изучаващ периода от 2000 до 2003 година, както двутомно изследване относно края ХХ век в българската поезия(2007). Той ръководи няколко издателски поредици свързани с научни разработки в областта على literatura . В момента оглавява научноизследователската програма "Литературата na Народна република България". Има докторска степен по теория i historia na literaturata , преподава Нов Български Университет και работи като редактор за "Литературен Вестник".