Обществен еXperiment

"Запознайте се с Марто К., който се движи из мрачните коридори на несъзнаваното. Имаме нов герой! Отново сме свидетели на един смел персонаж, изпълнен с тъжен ентусиазъм, който обикаля не толкова забранените места, колкото онези, от които ни е отказано да влезем. Това е Мартин К. Време беше да имаме такъв герой – романтичен и интересен, готов да ни разкрие всичко и да ни заведе там, където той вече е бил. Той се бори срещу зловещата самота и нежеланата сетивност.

Такъв герой бе нужен на нас и най-накрая го намерихме. Неговата прилика с Йозеф К. от Кафка е минимална – ще видите защо. Марто К. не е беззащитен; той упорито противостои на всякакви опити за включване в банален кафкиански сюжет, така че крайният резултат да бъде катастрофа като прерязани гърла. Ако трябва - лае; ако трябва - хапе; как само хапе!

„Общественият експеримент“ като жанр не представлява новост, но Мартин Карбовски успява да внесе оригиналност в него. Той умело комбинира ролята си на участник и наблюдател в собствените си експерименти: жесток към това, което вижда също както и към себе си; обича себе си по начина по който обича света около него.

Въпросът за искреността в нашите изповеди винаги остава актуален - до каква степен можем да бъдем откровени? Какво позволява обществото? Марто К. стига далеч напред без условности или прикрития – сякаш никой преди него не се е осмелявал толкова дълбоко в себе си просто чрез ежедневното движение напред.

Този човек провежда социални експерименти между личния живот и общественото пространство, разкривайки невидими теми със забележителна лекота така че понякога трудно можем да различим кой кого пише: те стават част от историята сами по себе си.

Мартин Карбовски пише своята биография тясно свързана с обществените свои проучвания . Както казва Пърсиг: „истината за света лежи не във фактическите истории или социологията а именно в биографиите“. С тази книга той ми възвърна две надежди – професионална и поколенческа.

Професионалната надежда означаваше доказателство за оцеляване на репортажа – този великолепен жанр все още живее под натиска на съвременните медии благодарение на талантливи разказвачи като Карбовски , които умеят точно описват местата и хората около тях.

А що се касае до поколенческата надежда — тя повдига важни въпроси относно принадлежността ни към определено поколение , дали ние сме загубили пътя или просто принадлежим към една група загубени души . Четете неговото творчество , задавайте въпроси .

Като споменахме Kafka , може би времe e пакaн обратно у извора нa екзистeнциализма — Søren Kierkegaard казвал : “Дон Жуан” e самонаслаждаващият ce субект.” За двамата (Марто K.дo Mартин Kaрбoвcки) бих могъл da кажа че са наблюдатели a самоосъзнатитe cебепознание.. Вселенатa ca оглеждат oчита ceллюцийнo oc реализация."