Сърцето ми като граната

Силната поезия се дели на два основни типа - нежна и груба. Съществува обаче и трети, който не е широко разпространен у нас – това е радостната поезия. Тя значително се различава от традиционната българска лирика, която често говори за жена, която или не идва, или постоянно си тръгва, докато морето бурно бушува...

Радостната поезия представлява участие в щастието. Приятелите на Карбовски са измислили термина „съпристастие“. Споделеното щастие е истинската поезия; тя изразява радостта като форма на успешна трансформация. Това е един нов поглед към Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която остава при теб завинаги – поне толкова дълго колкото трае един живот или едно лято.

В стихотворението "Сърцето ми като граната" той показва, че истинското творчество не произтича от самотния акт на писане с определен стил и поза. То извира от общуването и споделените моменти на радост. Истинското писане се състои в уловката на случките и възторга около тях.

А тези случки – каквито може би не подозирате – винаги включват една жена. Или дете. Или море. Или истина с формата на къдрава индриша.