Българите мохамедани

Българите мохамедани, т.е. мюсюлмани в България и извън нея, които говорят български език, често са обект на изследвания от множество български и европейски учени. В историческата и етноложка литература от късния XIX век се утвърдило названието "българи мохамедани", което постепенно станало предпочитано в българската историография, включително от автора на настоящата книга. Както ще установим чрез ранните писмени документи в книгата, този термин е използван за тях също така и в европейските исторически и географски текстове през почти целия XIX век, поради което е придобил легитимност.

Въведеното напоследък название "българи мюсюлмани" може да бъде вярно от религиозна гледна точка, но не е най-подходящо тук. То размазва идентичността им сред останалите мюсюлмани в България; някои наследници на тези българи мохамедани дори започват да се самоопределят като християни. Терминът "българи мохамедани" носи значителна информация относно верското принадлежност на тази група, тъй като думата "мохамеданин" традиционно означава същото като "мюсюлманин".

Книгата разглежда събития и явления от периодa, когато терминът „българи мохамедани“ бил най-широко употребяван; повечето европейски писмености към онова време придавали на термина значение близко до сегашното „мюсюлмани“. Освен това той запазва индивидуалността на това население и позволява неговото разграничаване от другите мюсюлмански общности въз основа както на говорения език, така и на фолклора им.

Много автори преди наричали това население с общото име „помаци“, което първоначално било специфично за малка част от него живееща в Северна България. В южните части пък били разпространени различни названия като “ахряни”, “торбещи” или “мърваци”. Напоследък някои автори – главно във публицистиката – опитват да върнат остарялото понятие „помаци“, но то звучи архаично когато става въпрос за всички българи мохамедани.

Книгата „Българите мохамедани“ попада под категорията историческа литература с тематика свързана също с католици или протестанти сред българите. Не виждам основание да се предлага актуализиране или ново редактиране на вече утвърдените термини за нашите сънародници според техните вероизповеди; важното е акцентът да пада върху тяхната народност - те са просто българи.
Стоян Райчевски