Синът човешки

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 година в Москва. Той става дякон на 1 юни 1958 година, а през 1960 година е ръкоположен за свещеник. В същото време успява да завърши задочно Ленинградската семинария и Московската духовна академия, докато изпълнява своите задължения в енорията.

Протоиерей Александър Мен започва писателска дейност още в началото на 50-те години. Някои от най-забележителните му произведения включват "В търсене на Пътя", "Истината и Живота" - история на религиите в седем тома, "Как да четем Библията" и речник по библиология. С многобройните си книги и статии, както и с изключителния си дар за проповед, отец Ал. Мен успява да привлече хиляди хора към Христос по времето на жестокия атеизъм. На неделя, 9 септември 1990 г., той бива убит с брадва по пътя към църквата си.

Христос не се асоциира с болезнена екзалтация или крайно фанатично поведение, характерни за много основатели на религии и подвижници. Една от отличителните черти на Неговата личност е ведрото благоразумие. Когато говори за необичайни теми или призовава към трудности и смелост, той го прави без фалшив патос – леко и естествено. Може да разговаря непринудено с хора около кладенеца или масата, но също така може да произнесе думи като: „Аз съм хлябът на живота“, които оставят всички безмълвни. Говорейки за предизвикателства и борби, Той все пак разпръсква светлина навсякъде около себе си, преобразявайки живота със своята благословия.

Авторите никога не могат успешно да изградят убедителен образ на герой без да подчертаят неговите недостатъци; обаче евнгелистите са изключение от това правило не защото са ненадминати майстори в словесността им, а защото представят уникална Личност./Александър Мен/