Додето дишаш, докъдето спреш... Избрани стихотворения

"Поезията на Пламен Панчев ми харесва по няколко причини. Той умее да поддържа естествен и непринуден диалог с читателя, което според мен е традиция, наследена от Вапцаров. Темите в неговите стихотворения произлизат от реалния живот, често вдъхновени от малкия провинциален град, но също така засягат хората и в големия град. Поетът предпочита класическите поетични форми, без да се чувства ограничен от тях; той свободно разширява границите на своето вдъхновение. Някои от стиховете му съдържат алузии към произведения на изкуството или библейски текстове, което подсилва усещането за тяхната универсалност. Освен това, творбите на Панчев предават не само познатото ни послание, а добавят ново значение.” - Таньо Клисуров

***
Пламен Панчев е български поет и баскетболист с кариера като треньор. Роден е на 31 август 1948 г. в Разград. Завършил е Висшето инжеерно-икономическо училище в Пловдив със специалност инженер-технолог и след това Националната спортна академия. Играл е за баскетболни клубове като „Академик” - Пловдив, „Ямбол” и „Лудогорец”, където впоследствие става треньор на мъжкия тим и работи като наставник на националния юношески отбор. Има званието "Майстор на спорта". Живее и твори в родния си град Разград.

Автор е на множество стихосбирки: „Връхна нота” (1987), „Все по-далеч от думата надежда” (1994), „Тревожен хляб” (1996), „Спиралата на спомена” (1998), „Целувай ме, змия великолепна” (2002), “Добро утро на залеза” (2008), “Среднощен реверанс” (2014) ,“Сърдечен дрибъл”(2018) и “Еротика”(2020).

Произведенията му са превеждани на руски, английски, испански, сръбски, хърватски, турски и гръцки език. Член е Съюза на българските писатели.

Носител e както на национални литературни награди така също международни отличия."