Отново да ме обикнеш. Лирика

"ОТНОВО ДА МЕ ОБИКНЕШ

Докато снегът пада
по стръмния склон на хълма,
като дете, носещо
каика от своя забравен дядо;
докато безкрайна вода
отнася младото дърво
и го хвърля в морето,
за да потъне и изгние;
докато въздухът не достига
до онзи, който се изкачва
към върховете, скрит зад черната мъгла;
докато петниста пепелница
се крие сред гъсталаците,
моят живот напуска
светлата част на тъгата.
Случайността съществува,
за да обедини две реалности,
разширени до една и съща продължителност.
Докато безцветен огън
обгръща планинска къща,
която се задушава под тежестта на смола и дим,
чувам как някой пее
и сякаш неговият глас блести...
Припявам си тази песен от времето на суша,
когато всичко поглъща пепел
от горчивосива охра;
в твоите очи виждам
как просънният свят се укрива...
Така те запомних -
красива и бледолика,
а думите ти остават неми,
без покана за мен.
Докато случайни хора
с фините си сенки
напомнят непреводими
тайнствени знаци,
ти си вплетена в тях;
но няма доверие там
и опитваш да достигнеш до въздуха
с примеси от стронций;
докато играеш
с почти всеобщо достъпни
слова и даже не осъзнаваш,
че в тях живееш сама.
Дали ще намериш сила
да ме обикнеш пак
или споменът ще легне
в саркофаг с изтекло време?"