И любовта се сбръчква

Любовта се изкривява и грацията в страданието става очевидна. Мистерията, която всеки текст носи, ни подтиква да се отворим към задушените желания. Самонараняването е форма на обич, а любовта притежава две остриета. Първото ти помага да осъзнаеш колко силно желаеш да обичаш себе си и как болезнено те засяга недостижението на това чувство. Второто показва жаждата ти друг човек да те обича, но не позволяваш това, тъй като никой не може да те въздигне или унижи толкова дълбоко както самият теб. Какъв смисъл има безумната любов, опустошителната страст и няколкото крадени мигове, за които пишеш с години, ако финалът не е отражение на сърцето ти?