Полковникът няма кой да му пише

В разказа основният фокус е върху един петел. Това не е обикновен домашен петел, а боен такъв – последното наследство от сина на полковника, загинал по време на бой на петли. В периода, в който се развива историята, семейството на полковника се състои само от двама възрастни хора – него и съпругата му (включително и петела) – които живеят в крайна бедност и очакват пенсията, обещана им някога от правителството заради заслугите му като ветеран от революцията. Обаче тази пенсия вече 56 години не пристига. Заглавието на произведението произтича именно от това положение; то представлява изразение на пощенския служител към местния лекар: „Полковникът няма кой да му пише.“ Полковникът и неговата жена се справят както могат с трудностите си. Той много държи на петела, оставил след себе си синът му, но поради финансовите затруднения често мисли да го продаде на дон Сабас, после пак се колебае… до момента когато…