5 сантиметра в секунда

Скоростта, с която падат цветовете на разцъфналите череши, е 5 сантиметра в секунда – факт, който не интересува всеки и много хора считат за безполезен. В японската киноиндустрия и литература това число се е утвърдило като символ, а през последните петнадесет години то има значение и за глобалната аудитория. Това е първият роман на Макото Шинкай, публикуван едновременно с филма със същото име. Не е нужно да споменаваме многобройните награди и признания както за романа, така и за филмовата адаптация. Книгата обаче няма да задоволи читателите, които очакват щастлив край с брак в любовна история.

В живота често не всичко става по нашите желания; когато си тийнейджър на тринадесет години и изпитваш дълбока любов, понякога обстоятелствата могат да бъдат жестоки. Ние нямаме контрол върху кого обичаме или как ще изглежда бъдещето ни – особено ако сме зависими от семейството си. Също така не избираме начина на отхвърляне при погрешния избор на партньор или собствените си страдания и мечти. Често тези копнежи остават неразбрани и водят до борба у нас. Когато пораснем, започваме да работим и живеем живот в общуване с другите; някои връзки може да функционират добре или пък не толкова успешно. Но ако сме дали част от себе си на друг човек тогава сме били невинни - тази празнота остава незапълнена освен чрез подарък от него обратно към нас самите.

Може би няма място за друго възможно решение. Незавершените щастливи моменти раняват душата ни колкото повече опити правим да ги прикрием с бинтове или лейкопластове. Постоянно търсим парченцето от себе си, което сме предали на другия човек – запазвайки онова малко късче дарено ни отпреди време от него/нея. Животът продължава с надеждата тези частици един ден ще се срещнат или поне случайно ще пресекат пътищата си.

През детството до зрелостта двама души следват свои собствени маршрути: движейки се паралелно назад-напред навън към различни посоки докато носейки частица един от друг те са привлечени една към друга под черешово дърво покрито със цветове паднали след танца им – всяка стъпка във времето извиквала образа как един ден две любящи души биха могли пак да танцуват над тях.

Тази история не описва класическата любовна приказка; тя представя живота такъв какъвто рядко някой успява истински да изживее… но вероятно трябваше именно това преживяване.

Гергана Дечева