Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература

Образът на "Сина човешки" в книгата на пророк Даниил и в неканоничната междузаветна литература

Свещеното Писание от Стария Завет достига до нас през далечни времена, носейки откровение за сътворението на света и човечеството. То разкрива началото на свещената история и е предавано първоначално устно, а след това записвано по вдъхновение от Бога. В него се съдържа божествена истина, която често е представена чрез образи характерни за мисленето на древните хора; тези изображения използват специфичен език и контекст, които изискват дълбока вяра в Бога, внимателен анализ и усилие да бъдат разбрани. Много пасажи от Свещеното Писание, особено в Стария Завет, остават загадка за съвременния човек и ще продължат да бъдат трудни за интерпретация както сега, така и занапред. Един такъв пример е фигурата на "Сина човешки" във творбите на свети пророк Даниил и сред междузаветната апокрифна литература.

В новозаветните текстове този образ играе важна роля. Разрешаването на въпросите относно произхода му представлява значителен проблем пред съвременната библеистика. Barnabas Lindars подчертава важността му като "основен фокус" върху който се съсредоточава дискусията около новозаветните изследвания през 20-ти век. Темата остава сложна както в старозаветния контекст, така и при анализа й спрямо Новия Завет. Можем да твърдим, че тя придобива особено значение поради мястото което църковното учение й предоставя от една страна; а от друга – поради многобройните затруднения включително лингвистични аспекти свързани със семитските езици, религиозна история или историческия портрет на Иисус Христос , появяването на синоптичната традиция , богословското значение вложено във фигурите описани в евангелията т.е., редица разнообразни теми.
От автора