Реторическа аргументация и истина в творчеството на Фридрих Ницше

В писмо от 1888 година Ницше се определя като Геният на истината, в контекста на противопоставянето му на Гения на лъжата. Можем да възприемем неговите думи с голяма сериозност, тъй като в цялото си творчество той неуморно и страстно следва „пътя към истината“, подобно на великия методолог Картезий. Темата за истината е постоянна във всички произведения на Ницше - както ранни, така и късни. Важно е да отбележим, че концепцията му за истината остава относително непроменена през годините; тя винаги е била осъдена да бъде неистина. Променят се обаче подходите и начините, по които той изразява и представя тази истина пред обществото – разглежда я от различни перспективи и под различни ъгли. Защото когато става дума за истината, „досега философстването всъщност не е обсъждало самата 'истина', а съвсем други аспекти – здраве, бъдеще, развитие, власт или живот“ (Ницше).

Станул Грозев притежава докторска степен по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В своето изследване относно Ницше и реториката авторът проследява как са се формирале идеите на Ницше за аргументация в реториката и истинността им, акцентирайки върху критичното отношение спрямо схващанията на Кант и Хегел относно красноречието и художественото изкуство. Подчертава се влиянието на Декарт (чрез метода му за откритие на истинната знание) върху развитието на мислите у Ницше. Освен това е направен анализ на концепцията за реторичната истина. Част от методологията включват принципи за интерпретиране и разбиране текстовете na Ницше: принципа нa целостта; риторичния принцип; принципа нa живота; принципа нa опита.