Залезът на Запада Т.2

Шпенглер възприема и осмисля света главно през призмата на историята, като счита това за съвременното разбиране на реалността. Според него бъдещето е свързано единствено с такова отношение към света. В нашия век се наблюдава динамика, а само чрез разглеждане на света като история можем да постигнем тази динамика. Природата от своя страна остава статична. Шпенглер поставя в контекста две различни перспективи - природата и историята, които представляват два начина за познание на света: природата е пространство, докато историята е време. Когато изучаваме мира през причините, той ни се явява като природа; когато обаче го анализираме през призма на съдбата, тогава става ясно какво представлява той в исторически аспект. Според Шпенглер концепцията за историята всъщност се основава на понятието за съдба – нещо трудно подлежащо на причинна интерпретация. Само гледната точка на съдбата позволява дълбочинно проникване в конкретиката.
Той вярва, че древните гърци не са имали понятие за история; те са виждали света по-скоро статично - като природа или космос, а не историческо явление и така нямат представа за историческата перспектива.
Н. Бердяев споменава това във "Предсмъртните мисли на Фауст".