Животът на философите

За личността на Диоген Лаерций практически не се знае почти нищо. Не е ясно и откъде произлиза името му, въпреки че някои го свързват с град Лаерта в Мала Азия, споменат от Стефан Византийски. Вероятно творбата „За живота и ученията на философите“ е написана към края на III век след Христа. Преди това авторът публикува сборник с епиграми, посветени на смъртта на известни личности, наречен „Pammetros“, поради разнообразната метрика в него.

Ясно е, че „Животът на философите“ представлява компилация. В тази работа можем да видим интересна и уникална система за подредба на философите и техните школи според произхода им една от друга. Според Диоген Лаерций всички философски направления спадат основно към две главни традиции - йонийската и италийската. Той определя Талес и Анаксимандър като основатели на първата, а края ѝ вижда в Академията и Стоата. Италианската школа пък била основана от Питагор и обхваща до школите на Демокрит и Епикур. Малко вероятно е Диоген да е имал пряк достъп до многото цитирани произведения; по-скоро той ги използвал чрез посредници.

Въпреки това става ясно, че авторът разполагал с богат набор от анекдоти от онова време. По-сериозни автентични сведения Диоген включва само в десетата книга (посветена на Епикур). Забелязва се неговото предпочитание към анекдотичния стил и умението му да изолира типичните характеристики както на всеки отделен философ, така и на самите школи — именно тук лежи голямата литературна стойност на съчинението му. То вероятно остава недовършено, тъй като има моменти със скъсани връзки в повествованието. Особено ценното при избора материал от работата му е възможността читателят да погледне върху философската традиция през перспективата на толкова далечното минало.