Дон Жуан де ла Манча

"Човек може да бъде щастлив единствено с първата или последната жена", заявява бащата, обобщавайки конфликта на прелъстителя. Неговият син Натан също е такъв. Постепенно попадаме под влиянието на меланхоличния и трагикомичен рицар, който неуморно се бори за любовта си. Бързо започваме да съчувстваме на жените, които стоят по пътя му.

Натан, мъж в близост до "третата възраст" и отговорен редактор в отдел "Живот" на вестник, има право да изживее своята мъжественост с многобройните жени около него, но не успява напълно да се наслади на това. Той е изгубил желанието и страстта към живота.

Роберт Менасе представя едно общество с хумор и остроумие - такова, което не може дори да продаде литър минерална вода без еротична нотка. Социалнокритичният подход на автора пролича и в размислите и коментарите на трагикомичния герой: например: "Кариеристите следват зададения курс, докато тези, които предпочитат отклоненията – експресиона."

По този начин Роберт Менасе използва нежна ирония за да погледне през шпионката към една определена епоха - последната част от двадесети век."