Блажени времена, крехък свят

Това е история, която обединява любовен роман, криминален сюжет, философски размисли и еврейска семейна хроника. Главният герой Лео Сингер, студент по философия и син на евреи, които са избягали в Бразилия по време на националсоциализма, се завръща във Виена през началото на 60-те години с родителите си. Той среща Юдит Кац – дъщеря на също така емигрирали в Бразилия родители. Възниква силна привързаност между тях; Юдит става вдъхновение за Лео в стремежа му да интегрира живота и света в една философска концепция. Тя представлява жената, с която той мечтае да осъществи дълбока духовна връзка - нещо велико и значимо за неговата дисертация като продължение на Хегел. Загубата на Юдит разкрива пред него важността на живота.

Но дали тя действително е мъртва? Животът може да продължи при определени условия...

Роберт Менасе се смята за един от водещите автори в съвременната австрийска литература; известен писател с множество награди и критики. Според рецензентите той притежава изключителен талант за разказване истории. Всеки от неговите романи стои самостоятелно; само след прочитането на два можем да видим взаимовръзките помежду им — повтарящи се теми и идеи. Това подкрепя тезата, че Менасе всъщност пише една безкрайна книга през целия си живот.

Според Мая Разбойникова: Животът вече няма стойност за онези хора, които жертват истинските си цели — те виждат другите просто като сенки спрямо своята уникална реалност: какво могат те да предложат на някой без амбиции? Животът изглежда случайност; делото остава най-същественото.

Безусловното чувство ни оставя безмълвни точно както Безкрайното Нищо или смъртта сама по себе си. Неописуемото щастие или болка не подлежат лесно на формулировка — затова литературата често разглежда любовните преживявания; защото тези, които не знаят какво е любовта искат да я опишат. Онзи който обича бива замлъкнал веднага след този момент… Ако човек отклони поглед от целта си и не насочи усилията към нейното постигане—значи ще остане непостигнато! Най-великото щастие идва спонтанно…

Истината заключава: времето прекарано с Юдит беше блажено — чистота нeопетнена от проблемите у дома — невинни мигове изпълнени със светлина... И макар тези моменти вече да са минало (неизменяемо), все пак те остават част от настоящето му. За онези души звездното небе служи като указател за извървен път напред…

Земята простираше своето пространство до безкрайности наред с всички закони управлявали света... Всичко може би можеше да бъде изменено чрез разбиране... Но това вече бе остаряло знание! Никакви логични обяснения нямаше как могли да променят фактическата загуба - фактът оставаше неизменен - Юдит го беше напуснала… Удивлението повече не беше начало а край – лео гледаше света около себе си с отчуждение.