Легенда за велосипедистите

След като напусна болницата, баща ми реши да си купи икона на Исус Христос и стар велосипед. Той свали снимката на кайзера и закачи иконата над бюрото си, което никога не бе използвал; по това време все още нямаше кореспонденция с Негова Светлост патриарха на Грузинската православна църква. Но се случи инцидент: при поставянето рамкиращият майстор закрепил халката за окачване неправилно, в резултат на което Исус увиснал накриво, докато кайзерът стоял безупречно в мирна поза. Баща ми опитваше да поправи положението с обущарско лепило (много здраво), за да изправи иконата. Уви, усилията му бяха напразни – тя продължаваше да изглежда наклонена, сякаш искала да му внуши, че светът е крив. Един ден той нахлу в стаята ми с възглас: "Разбрах посланието от иконата: не Исус е накриво, а светът е извън равновесие; той е отклонен от вертикалната ос на Логоса с цели 13 градуса..."

Светослав Басара (1953) е автор на повече от двайсет литературни произведения – романи, драми, сборници разкази и есета – които демонстрират саркастично-ироничен поглед към значителните исторически въпроси чрез гротесков стил на повествование и черен хумор. Сред творбите му „Легенда за велосипедистите“ (1988) представлява най-добрия пример както за неговия стил, така и за сръбската литература през второто полувреме на ХХ век. Не случайно книгата беше призната за най-добрия сръбски роман през десетилетието. Спазвайки постмодернистичния подход, Басара я съчини под формата на сборник от текстове намерени в различни провинциални библиотеки. В качеството си на редактор той има свобода да манипулира автентични и фиктивни документи – смесица между чиста фантазия и играта със сериозността или мъдростта.