Така ми е. Поетики

Не ми е странно.

Много ми напомня на баба.

И има лятно усещане.

Сладко и с нотка на аспирин.

Доматено. Малиново. Червено.

Огън. Пладне.

Една купчина сено в двора.

Така се чувствам.

Ако и вие имате подобни чувства, тази книга ще ви открие. Дори ако не е така, след като прочетете стиховете, вероятно ще поискате да усетите това и отново книгата ще ви намери. В тези стихотворения жените са изтъкани от соя и въглища, съществуващи само веднъж; пуловерите им имат тъжни дупки и докато пушим, се губим някъде из opium fields forever… В най-прекрасните стихотворения в тази колекция малките чудеса на поезията се разиграват тихо и ненавязчиво.

Георги Господинов