България в международния трудов ред 2007

В съвременния организиран, цивилизован и глобализиращ се свят всяка страна има своя национална правна система, но освен това съществува и международен трудов ред. Този ред включва правила за регулиране на трудовите отношения, независимо от вида собственост на предприятията или организациите – дали са частни или публични (държавни, общински и др.). Правилата обхващат условията на труда за работниците и служителите, като например работно време, почивки, отпуски, заплащане и безопасност при работа. Те осигуряват правото на синдикално сдружаване и стачки. Също така предвиждат механизми за контрол върху спазването им.

Международният трудов ред е сложен и динамичен. "Сложен" е поради наличието на различни международни актове и правила, които се приемат от множество международни организации в рамките на техните функции. А "динамичен", тъй като той непрекъснато се развива през годините чрез нови допълнения към вече съществуващи норми. Международните документи могат да бъдат подписвани под различна форма - устави, договори, пактове, конвенции и други подобни с разнообразна юридическа природа.

Някои от тези актове не налагат задължителна юриспрудентска обвързаност за държавите според член 14 от Виенската конвенция относно договора чрез ратификация или утвърдяване; те притежават значима морална сила влияеща върху поведението на страните. Такива примери са декларации или препоръки сред които особено важна е Всеобщата декларация за правата на човека от ООН през 1948 г.

Другият клас акти изисква формално ангажиране от страна на държавите посредством ратификация или приемане; тук спадат Международният пакт за икономически, социални и културни права (1966), конвенциите на МОТ както Европейската социална харта (1961). Държавите сами определят как ще прилагат тези задължения в своето законодателство.