Шеста директива за прилагане на ДДС. от 17 май 1977 г.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е в сила във всички държави от Европейския съюз. Преди да бъде внедрена Общата система на ДДС, основното изискване беше хармонизацията на националните данъчни закони, включително и за ДДС. В първичното законодателство правната база за тази хармонизация е заложена в член 99 от Договора за създаването на Европейската общност, който насърчава унифицирането на косвените данъци, свързани с функционирането на Общия пазар и влияещи пряко върху неговото развитие.

Основният документ, регламентиращ хармонизацията на режимите по ДДС в страните-членки, е известната Шеста директива по ДДС. Тази директива формулира принципите на неутралността при косвеното облагане и защитата на конкуренцията вътре в единния европейски пазар. На практика първият принцип предоставя право на предприемачите да ползват данъчен кредит, а вторият осигурява свободна конкуренция между фирмите от различни страни-членки.

Историята относно ДДС в ЕС преди 1993 г. показва, че още през 11 април 1967 година бяха одобрени две начални директиви по ДДС. Те заменят разнообразните оборотни данъци с един общ многоетапен и некумулативен такъв. Първоначално тези директиви само задават основните рамки без да определят конкретните структури или ставки за отделните държави.

На 17 май 1977 г., обаче, бе приета Шестата директива по ДДС, която установява единна структура за обхвата му. Това позволява изчисляването на приносите от всяка страна към ресурсите на Общността; все пак тя оставя възможности за множество изключения и отклонения от стандартния обхват. Освен това не се фиксират задължителни ставки за страните-членки, което води до значителна вариация днес.