Подземията на Сен Жан Д'Акр

Когато накрая трудните времена отминат, се надявам да има хора, които обективно и с добри намерения ще оценят приноса на всеки творец и всяка творба от последните десетилетия. Убеден съм, че ИСТИНСКОТО ще продължи да живее. Вярвам, че произведенията на Стефан Дичев ще бъдат справедливо оценени и запазени за българската култура. В период на официален патриотизъм той успя да изобрази трагични и човечни фигури на най-великите българи. Неговите книги съдържат думите СВОБОДА и ОТЕЧЕСТВО по начин, който е искрен и автентичен, не повлиян от времеви моди или социална конюнктура.

Стефан Дичев имаше страст към историята, което му носеше голямо удоволствие. Той разказваше историите си по много уникален начин. Един летен ден бяхме със семейството си на море във Варна; докато работеше върху книгата си за Александър Македонски, той сподели как е замислил проекта си чрез чертеж в пясъка. С пръчка нарисува кръг и го раздели на множество секции, обяснявайки взаимовръзките между тях – всъщност това беше структурата или архитектурата на неговата книга - сложна и понякога трудноразбираема за мен.

Стефан бе добродушен човек без злоба; не мога да предположа как би се адаптирал в днешния злободневен свят – вероятно щеше отново да потърси утеха в историята.

Роден през 1920 г. в Търново, Стефан Дичев е съвременен писател с умение да представя значими исторически личности като Раковски и Левски ("За свободата", документален роман), както и важни моменти от нашето минало – "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974) , "В лабиринта" (1977), "Среща на силите" (1978) , "Подземията на Сен Жан д`Арк" (1988). Много от тези произведения са претърпели многократни издания. Освен това е автор на популярни юношески творби като историческите повести "Рали" (1960) και „Младостта на Раковски“(1962).