Когато боговете се смеят

"ОТ АВТОРА ЗА АВТОРА

Мирон Иванов споделяше, че автобиографията прилича на документален филм, гледан в обратен ред. Когато се огледам назад през моите 80 години и насоча поглед към началото на живота си, осъзнавам, че съм роден на 25 януари 1926 година в селцето Дълбоки край Стара Загора, но детството ми премина в Бургас. Там завърших търговската гимназия, но вместо да стана счетоводител, избрах учителстването и още на 20-годишна възраст бях назначен за директор на прогимназия. Въпреки това не ме задоволи напълно и писателският ми стремеж започна да расте; затова дойдох в София с намерение да изучавам български език и литература. Вместо това обаче записах Факултета по стопански и социални науки, тъй като според тогавашните правила завършилите търговска гимназия можеха да продължат обучението си само в икономическа сфера. Паралелно с ученето навлязох и в журналистиката, която остана моя страст до края. Интересуваха ме актуалните новини и репортажите от мястото на събитията, интервютата с интересни личности и журналистическите разследвания. Въпреки всичко обаче желанието ми да пиша не угасваше – творих художествени очерци, разкази и стихотворения; откривах удоволствие във хумора и сатиричната проза; размислях чрез есетата си... По този начин написах много произведения, част от които бяха включени в различни литературни сборници. През последното десетилетие публикувах книгите: "Бълхите, които изядоха лъва", "Бий барабанчик!", "Докосване до съкровеното", "Бунтовна кръв" и "От предците до внуците". Вероятно читателите са забелязали стойностното съдържание както у мен самият така и в моите произведения – получих награди като Златното перо от Съюза на журналистите (СЖ) , три степени орден „Кирил И Методий“, Орден на труда златния медал „Капитан Петко войвода“ сред други отличия . Освен повече от петдесет годишното ми членство е СБЖ , станах част от Съюза независими български писатели."