Да си жена

Пред вас се намира изключителна книга, както по оформление, така и по съдържание. Чете се с лекота и на един дъх. Тя е посветена на жените, които водят борба за живота си срещу една от най-подмолните болести в съвремието ни и откриват сили да продължат напред. С помощта на магията на словото и цветове две талантливи авторки - Мариана и Александрина, предават своята дълбока съпричастност към каузата на Националната асоциация на жените с онкологични заболявания в България. Аз напълно подкрепям техния благороден жест. Искрено се надявам стихосбирката да достигне до многобройните си читатели, вдъхвайки живот и топлина, духовна опора, сила и надежда у всички вярващи в себе си и силата на любовта. За тези жени, които приемат като свое откровение мислите за кокиче или морски раковини.

Зорка Първанова

Да бъдеш жена е нещо невероятно...!
Да приветстваш утринното слънце с усмивка,
подобна на мързелива котка,
която омагьосва много мъже.
Да бъдеш жена е величие.
Ръцете ти са като клавиши,
изпълняващи всякакви мелодии,
ако той реши така.
Да си жена не означава просто да бъдеш принцеса
с грижа само за обувките.
В ежедневието изпраните чорапи
са част от твоето съвършенство.
Да бъдеш жена значи да живееш активно,
дори когато Бог спи блажено,
загледан в собственото си безсмъртие.
Непогрешимосттa остава непозната.
Да бъде жена е вярност
към някого може би недостоен според стандартите му
по десетте Божии заповеди.
Но той е любимият; това оправдава
натрупаната през вековете вина –
дори онази невидима останала неизказана.

Битието като празник – такова е да бъдеш жена;
повечето го признават,
но малцина могат истински да го усетят.
А още означава
да не знаеш какво мислят за теб другите:
да споделиш душа и тяло
в сделка видимо неправомерна;
без очакване вечността в гаранция,
а постоянно носене на отговорност за смелостта наречена Любов...
Несъмнено.

Така че да бъдеш жена… Е... Невероятно!