Прозорец. Пет малки пиеси

Понякога ги усещам единствено по движенията им, които бързо раздвижват въздушната повърхност и я правят неравна. Но когато невидимата им същност погълне последните слънчеви лъчи, те стават изключително ярки - като злато. Тогава започвам да ги виждам. Всички говорят заедно и ме призовават, теглят ме към благословената невидима страна, шепнейки и пеейки синхронно; всичко, което ми казват е великолепно и се слива в едно цяло – в огромен водопад. Разбирам всичко и знам много; информацията се натрупва у мен, тежи навътре и с характерен скърцане отваря забравена ръждясала врата. Към синьото.
Из "Шами"