Посмъртна изповед/Денчо Знеполски

Спомените на Денчо Знеполски не са записани от него, а са изказвани спонтанно в различни ситуации. В продължение на повече от 20 години магнетофонната лента е съхранила негови речи на официални мероприятия, поздравителни и съболезнователни слова, както и спомени пред студенти и трудови колективи. Освен това има обикновени, но значими разговори по време на хранене или в градината, което обяснява разнообразния стил на текста.

Неговото слово е най-често просто, но изключително искрено - то носи духа на честен и непосредствен човек. Изброените имена са малко, но той много цени хората около себе си; очевидно е представял случките с голям замах или бързина – остава само да предполагаме... Денчо беше истински трънчанин и се гордееше с това.
Мария Знеполска