Архив на Константин Георгиев Фотинов Т.1. Гръцка кореспонденция + CD

Кореспонденцията на Фотинов играе съществена роля в разясняването на ключовия въпрос относно влиянието на гръцката култура и образование върху Българското възраждане. Тези елементи са важна част от началния етап на националното пробуждане и формирането на българската интелигенция. Особено значима е функцията, която гръцките учебни заведения и литература изпълняват за развитието на образованието в България. Заедно с архивите на Неофит Рилски и Райно Попович, материалите от архива на Фотинов представляват един от най-ценните източници по отношение ролята на гръцкия език и образованост в духовния живот у нас; те не само че не пречат, а напротив – ускоряват процеса по изграждане на българската национална идентичност.

В кореспонденцията му, обхващаща няколко десетилетия, можем да наблюдаваме критичния момент около средата на XIX век, когато българският език започва да замества гръцкия в книжната сфера. Също така става очевидна увеличаващата се важност на контактите между българите и руската образователна система, както и преориентацията към славянството сред определена част от образованите мъже.

Архивът предоставя ценна информация относно различни аспекти свързани с книгопроизводството, особено по отношение до българските периодични издания. Чрез него можем да проследим сложния процес по създаване на книга – от раждането й като идея до решението за нейното публикуване. Множество писма документират обмена между Фотинов и други интелектуалци при вземането решение за издаване; именно трудността около производствения процес намира широко отражение тук.

Фотиновият архив осветлява участието различни социални слоеве в набиране средства за книгоиздаване, както и читателската аудитория със своите предпочитания и нагласи спрямо литературата. Освен това той предлага подробности относно механизмите зад ценообразуването при книги, печалбата за автори или преводачи - което е свързано с икономическото положение през този период.

Накрая архивът информира за действащата цензура под властта в Османската империя и отношенията между правителството и творците във времето преди независимостта.