Ненужните скептици

Стефан Гечев е работил в българската легация в Атина от 1935 до 1942 година. Той заема поста консул в легацията в Братислава, а между 1945 и 1949 година е втори секретар във Варшава. През 1949 г. става служител в Министерството на външните работи в София и по-късно редактира списанията "Пламък" и "Контакти" през 1996 г.

На 28 юни същата година получава ордена "Златен кръст на почетния легион", връчен му от гръцкия посланик у нас, господин А. Сидерис, от името на президента на Република Гърция. От началото на петдесетте години започва активно да превежда произведения на гръцки поети.

Сред неговите преводи са: „Избрано“ от Константинос Кавафис (1963, 1984, 1995), „Избрано“ от Арис Диктеос (1975), „Избрани стихотворения“ от Георгиос Сеферис (1975, 1998, 2002), Палатинска антология (1994, 1996) и др., включително трудове като „Спомени за Гърция и моите гръцки приятели“ (1936-1992) през 1999 г., както и произведенията на Янис Ифандис и Одисеас Елитис.

Гечев участва като съставител и преводач при изготвянето на Антологията на новата гръцка поезия томове I и II (1960), Млада гръцка поезия (1996) и Гръцка поезия XX век (1998). Освен това той е автор на множество книги, сред които: „Бележник. Стихове” (1967, 1997), романът „Мостът” (1983), сборниците с разкази “Жестока благодетелка” (1993) και “Осъденият на Синьора” (1994) , както и романи като “Виктория и нейните синове” том I-II(1995).