Моята антология. Поезия

Сред многото песни и творци,
земя,
дали ще ме чуеш и ти?
Слънцето грее в твоя хляб
и осветява моя ден.

По-радостен от планинския вятър,
от свежа изворна вода –
с мълчанието на житата
се отправям към дъжда.

Не бързам –
да чуя всекиго
и да бъда разбран от всички.
За песента събирам прости думи –
както се бере здравец.

Наесен –
винаги последен –
като най-есенния клон:
приведен от сладките плодове,
ти отправям мълчалив поклон.

1966