Война в мирно време

Първата световна война, известна като "Голямата", не завършва през ноември 1918 г., както обикновено се смята. Причината за това е, че до 1923 г. редица европейски държави остават сцена на насилие... Тези актове на насилие са извършвани от паравоенни или квазивоенни групи, които понякога се противопоставят на традиционните армии, а в други случаи ги допълват или дори заместват. Разпадането на три империи, възникването на зони с нестабилност и безвластие, страхът от революции в Европа, унижението на страните загубили във войната и инерцията към насилието сред онези, които току-що са се върнали у дома след Голямата война – всичко това води до оспорване монопола на държавата над насилието и организиране на паравоенни формации. Те черпят вдъхновение от различни идеологии - национализъм, антиболшевизъм и антисемитизъм - представяйки себе си като носители на морално обновление за обществото и поставяйки под въпрос новосъздадените политически системи.

Тази книга е първата по рода си, която подробно разглежда тези явления. Авторите й са експерти с опит в множество европейски страни и изследват разликите и сходствата между разнообразните проявления на паравоенното насилие. Чрез своето изследване те не само улесняват разбирането ни за влиянието на Първата световна война върху нашия начин живот, но също така предлагат отговори относно сложния преход от военен конфликт към мирно време.

Книга има значимост за всички интересуващи се от историята през ХХ век; тя осветява аспектите около Голямата война, насилието и произхода на настоящия социален контекст.