Институти на християнската религия кн. 2

Много хора в днешно време възприемат християнството основно като "морална религия", която акцентира на човешкото поведение, отказа от определени страсти и действия, както и на установяването на морализаторски правила за комуникация. Според тях, да бъдеш християнин означава просто да си "добър" човек или новороден. Дълбокото разбиране на вярата, нейният интелектуален фундамент и доктриналната чистота остават в ръцете на свещениците, пастирите и теолозите.

В действителност обаче християнството не се изчерпва с понятието "морална религия". То представлява доктринална система с неизменни морални последици. Християнството е учение; то е поклонение и литургично посвещение към личния Бог, както и стремеж към познаване – как интелектуално, така и духовно – на този Бог. Освен това то предлага цялостен поглед върху вселената: създаването ѝ, вътрешните връзки между нещата, развитието ѝ и историческата целесъобразност.

Във втори том от своите „Институти“ Жан Калвин започва да прилага вечните принципи във времеви контекст чрез проследяване историята на взаимоотношенията между Бога и човечеството. Човекът изпада от първоначалното си състояние след грехопадението; това действие корумпира неговото цяло същество до степен, че той вече не може нито да извършва добри дела, нито да търси отношения със Създателя си.

Но заветът между Бога и Неговите творения не приключва тук. Той влиза в историята с намерението да реализира Своя план чрез делото по Изкуплението на човечеството. Изкуплението представлява ключово действие на Бога през времето; то е централният момент в историята - начало, кулминация и край за всяко историческо събитие. Ролята на Изкупителя поема Втората Личност от Троицата – Божият Син Исус Христос. Следователно работата Му остава ядрото на цялата земна история; именно чрез Исус Христос Бог призовава избраните свои служители в Църквата – Своя народ по завет."