Дамаскинските сборници в християнската проповед

**ПРЕДГОВОР**

Дамаскинските сборници се появяват като важни носители на българското самосъзнание в трудните векове под османска власт. Те съществуват близо три века (XVI—XVIII) и играят значима роля както в историята на християнската проповед у нас, така и в развитието на българската литература.

С течение на времето понятието „дамаскин“ променя своето значение. В края на XVI век то обозначава сборниците, които съдържат единствено слова от просветения гръцки архиерей Дамаскин Студит. От началото на XVII век обаче произведенията му започват да се преписват заедно с творби от други автори, което води до създаването на смесени сборници, наречени „дамаскини“, където само частично присъстват словата му. През XVIII и началото на XIX век дамаскини вече се наричат и проповедническите сборници без непременно да включват текстове от Дамаскин Студит. На тази основа дамаскините могат да бъдат разделени в три категории:

1. Същински дамаскини - съдържащи само произведения от Дамаскин.
2. Сборници със смесено религиозно и нравствено съдържание, включващи значителен дял словата му.
3. Разнородни сборници без негови текстове.

Началото на изследванията върху дамаскинарската литература поставят личности като П.А. Лавров, Б. Цонев, Л.Милетич и др., които правят ценни приноси към езиковедските изследвания но не разглеждат темата по отношение проповедническите аспекти им; затова е важно тези странични елементи да бъдат проучени допълнително — те ще помогнат за запълване празнотата в разбирането за българската проповед през многовековното османско робство.

В този сложен период църквата остава едно от малкото места за духовна култура; броят на образованите свещеници е ограничен – повечето знаят само основните умения четене и писане без необходимостта или подготовка сами да пишат беседи или поучения. Освен това липсват готови материали с проповеди написани достъпния говорим български език; наличните синаксари са формулирани сложно а народът трудно ги разбирал.

Така будящият дух сред духовниците оценява нуждата от такива трактати: те започнали да организират свои собствени предавания главно вдъхновявайки се именно от известния "Съкровищница" — уникален материал относно богословие оказал влияние над местната традиция.

В началото нашите проповедници просто превеждали текста буквално след време адаптирали различните слова според нуждите си — постепенно формирайки литературна форма около понятия какво представлява "дамаскин" - смесена речникова структура вкючила учителски истории , биографии и моралност поместена във ведро звучаща комуникация . Техният принос утвърдил упованиято във Бога , почитанеи свети мъченици критикирало суеверие а също така призовавало личностната добродетелност .

Целта пред автора тук е накратко проследяване развитието й през периода до възхода им ; анализиране живота й самият автор който оставил трайна следа зад себе си ; тясното взаимодействие между книга “Съкровища” чрез която можем видимо наблюдаваме практическата работа извършвана впоследствие посредством “дамасын”. Подробности касаеща живописта спомогнали контекстуално описание детайлността наличие способстващи нейното педагогическо влияние .

Като заключение все пак трябва отбележим че постиженият резултат не претендира за напълнение — защото изучаванито все още остава актуална задача предназначаваща усилията много специалисти . В процеса работейки интензивно срещнал множество проблематики но преодолявах всяка благодарение полезните указания предоставяни ми от уважавания проф.Тодор Поптодоров!