Биополитическо конструиране на градското пространство

Разработка и внедряване на биополитически подходи от индустриалния град до социалистическите населени места.

Изглежда, че днес изпитваме срам от нашите социалистически градове, села и жилищни комплекси - много от тях са занемарени или в лошо състояние, натискани или заменяни от нови архитектурни решения. Сегашното им положение малко напомня на проектите им по време на социализма и с редки изключения не получават признание като културно наследство в сравнение с архитектурата преди 1944 г. Въпреки това, социалистическата система гордо се позовава на тях, считайки ги за причина за повишаването на жизненото равнище и производителността на труда у населението.

Става въпрос ли за мрачните резултати от комунистическа утопия? Напротив. Тези жилища представляват адаптация на биополитически технологии и рационалности, разработени в контекста на капиталистическата индустриализация с цел контрол над биологичния живот на обществото чрез градско планиране, архитектура и хигиенни норми, които влияят върху явления като здравеопазване, заболяемост и работоспособност. Настоящата книга предлага социологическо проучване относно развитието на социалистическата биополитика в урбанистичното пространство.

Момчил Христов изследва методите за упражняване власт при организиране на модерното градско пространство с цел контрол върху живота му обитаващи го хора. Целта е да бъдат анализирани историческите корени на тези техники, формата им при установяването им и различните начини за интегрирането им в стратегии за изграждане на града. Значимостта й произтича от убеждението, че urban environment - неговата архитектурна структура - оказва влияние не само върху представянето му ползватели но също така върху техния здравословен статус като медицинска категория.