Цветята на клоунадата

Дори и най-прекрасните цветя в крайна сметка ще увехнат. И ние, хората, един ден ще се разпръснем.

„Сега ви моля да слушате звуците на вълните и гласовете на чайките, докато разглеждаме събитията от последните четири дни. Непоколебимият реалист би могъл да нарече тези дни един голям фарс. Но истинският абсурд е фактът, че този ръкопис беше използван дълго време като подложка за чайника на моя редактор и ми бе върнат с черен пръстен, оставен от горещата чаша върху първата страница. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за моите проблеми, докато преминавам през радост и скръб. Истинският абсурд е как оправям яката си пред заложната къща, вярвайки че тази изкуствена увереност може да прикрие истинското ми падение.

Всички ние сме клоуни. Ако искате да видите фарса в действие, погледнете себе си в огледалото. Човекът - жертва на реалността - играе спектакъл за издържливост и сила. Ако това не ти е ясно, скъпи читателю, значи никога няма да се разберем помежду си. Животът представлява лошо представление; а ако вече не можем да го променим – поне можем да направим опити той да стане добър фарс. Но истинската действителност остава онова царство или място до което вероятно никога няма да стигна. Единственото хубаво нещо, което мога само да пожелая за себе си е никога da не забравя тези четири дни изпълнени с емпатия – те са равносилни на повече от пет или даже десет години живот за мен; четири дни с много по-голяма стойност от всичко преживяно досега.“